Кинезитерапията е неотменна част от комплексния терапевтичен подход на болните с мозъчен инсулт. Причина за това са тежки поражения върху двигателните възможности на болните и безспорните възможности на кинезитерапията за тяхното преодоляване.

Целенасочената кинезитерапия е от решаващо значение за физическото, функционалното и психосоциалното възстановяване, както и качеството на живот след острия инцидент. Специфичните дефицити (моторни, сензорни и говорни) се възстановяват до голяма степен обикновено от третия до шестия месец след инцидента. Резултатите са най-добри, ако неврорехабилитацията започне в първите 24 часа от инсулта, като степента на възстановяване корелира с повишена интензивност на натоварването.

Дори, ако моториката на мускулите не се възстанови напълно, то поне пациентът ще бъде способен да извършва различни дейности от ежедневието си значително по-добре.

Кинезитерапията има за цел подобряване на дихателната функция, постепенно вработване на кардиоваскуларната система, както и подобряване на кръвоснабдяването на сърдечния мускул и циркулацията на кръвта в организма. Не на последно място се оказва позитивно влияние върху психо-емоционалния статус на пациентите, които често са потиснати.

Комплексът започва с дихателни упражнения. От изправено положение или седнали на стол с отвеждане на ръцете встрани се вдишва, а с привеждането им обратно към тялото – се издишва. Препоръчваше се в началото да не се задържа въздухът за няколко секунди, тъй като в част от случаите може да бъде противопоказано. При невъзможност за ставане от леглото дишането се прави и в легнала позиция.

От тилен лег могат да бъдат изпълнявани и упражнения за мускулатурата. В началото се започва с обръщане на тялото в странична позиция и връщане обратно. Изпълнява се и на двете страни – ляво и дясно. Ако е необходимо се улеснява активното извършване на упражнението като се фиксират от близък или рехабилитатор ръцете и коленните стави на болния и така се подпомага обръщането му.

Друго упражнение е със стъпала поставени на пода и пренасяне центъра на тежестта напред чрез сгъване в тазобедрените стави. Тежестта е равномерно разпределена върху двата долни крайника. На по-късен етап се извършва изправяне от седеж до стоеж и обратно. Ако е затруднено активното извършване се подпомага като се фиксира долният крайник на болния чрез стъпалата и коленете на някой близък по време на изправянето до стоеж.

Източник – Puls.bg

Николов

View all posts

Add comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *