Completely re-engineer go forward platforms and fully tested process improvements. Professionally mesh quality synergy via diverse potentialities. Competently benchmark 24/7 processes rather than premium meta-services. Proactively.

Голяма част от заболяванията, които са обект на ревматологията се дължат на автоимунни процеси, които представляват обръщане на имунната система на организма спрямо собствените му тъкани и органи.

Най-честите причини за възникване на автоимунни процеси са различни токсини, някои вируси, бактерии, включително и гъбички, за които през последните години нарастват данните, че те имат и отношение към голяма част от алергичните прояви.

Различни вируси могат да стоят в основата на артритните прояви. Най-често механизмът е директна инфекция на клетките в ставната мембрана, както и образуване на имунни комплекси. Освен ставите, в различна степен могат да бъдат засегнати и други органи – например съдовете с проявата на васкулит.

Според географското разпределение най-честите артритогенни вируси в Европа и Северна Америка са парвовирус В19, вирусът на рубеола и хепатит В и С. За разлика от това вирусите, пренасяни чрез комари стават причина за епидемии от полиартрит в Африка, Западния Пасифик и Южна Америка.

Повечето от артритите, причинени от вируси, протичат остро и са бързопреходни. Най-често се придружават от треска, различни кожни прояви (обриви), също така са възможни и нарушения в кръвотворната система с проява на анемия, намалено количество тромбоцити и други.

Инфекцията с парвовирус В19 води до проява на ревматични прояви, които са изразени с ранния стадий, наподобяват ревматоиден артрит и ставите са с изразена сутрешна скованост. Отокът на ставите се среща рядко и е леко изразен. Характерно е, че ставните прояви при децата са редки.

Инфекцията с парвовируси може да бъде отключващ фактор и за други автоимунни нарушения като васкулит, синдром на Сьогрен, миозит (възпаление на мускулите) и склеродермия (фиброзиране на кожата). При склеродермия парвовирус В19 е изолиран от кожни биопсии, което е вероятно доказателство за ролята му в генезата на заболяването.

Артритът при инфектираните с хепатит В може да се прояви в две различни форми – като остър преходен артрит, подобен на ревматоидния през ранната фаза на острия хепатит В и като артрит, придружаващ хепатит В-свързания васкулит. Други наблюдавани симптоми са обрив, повишена температура, отпадналост и мускулни болки.

По отношение на лечението – най-често не се налага терапия, тъй като отзвучава спонтанно в рамките на 2-3 седмици. Свързаният с хепатит В васкулит (възлест полиартериит) се проявява в повечето случаи през първите 6 месеца след острата хепатит В-вирусна инфекция. Налице може да бъдат още мускулни болки (в около 50%).

През последните години се обръща особено внимание на ревматологичните прояви, свързани с т.нар. алфа-вируси, които се пренасят чрез комари (пример е причинителят на треска чикунгуня). Проблемът е, че вирусът и съответно неговият преносител – комарите се срещат не само в тропическите страни, но и в Европа, САЩ и Индия.

Ранна фаза на заболяването (между 1 и 10 ден) е налице преходен и симетричен полиартрит (засягащ китки, пръсти, глезени), болка в областта на гръбнака, повишена температура, обрив, конюнктивит, понижение на левкоцитите и тромбоцитите, като е възможно и повишаване на чернодробните ензими (АСАТ и АЛАТ). Късната фаза ( след 10 ден от началото на заболяването) се характеризира с възпаление на ставите на ръцете, който може да продължи до 6 месеца.

Специалистите препоръчват при съмнение за каквото и да било ревматологично заболяване пациентите да се обръщат своевременно към специалист за диагностично уточняване. При артрит и артралгия с неясна етиология се налага активно търсене на вирусна инфекция. Лабораторното ѝ доказване изисква съответните допълнителни изследвания.

naturalbg

View all posts

Add comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *