НСИ: През 2019 г. най-голям е относителният дял на лицата на възраст 15 и повече години, които самоопределят здравето си като „добро“

София. Европейското здравно интервю е част от Европейската система на здравни изследвания, чиято цел е чрез използването на хармонизиран инструментариум, осигуряващ в голяма степен сравнимост на данните между държавите членки, да се оценят здравният статус, начинът на живот (здравни детерминанти) и ползването на здравни услуги от населението на ЕС. Това съобщиха от пресцентъра на Национален сдтатистически институт.

Третата вълна на изследването се проведе в изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/255 на Комисията в периода октомври 2019 – януари 2020 година.
Обхваната е представителна за страната извадка от 10 322 лица на възраст 15 и повече навършени години в 4 459 обикновени домакинства, подлежащи на анкетиране. Изследването се провежда на принципа на доброволното участие и съгласие на лицата. Чрез пряко интервю са анкетирани 7 540 лица, като относителният дял на отговорилите е 73.0%.
Всички представени разпределения са на базата на субективната оценка на анкетираните лица. Не са правени измервания и не са изисквани документи, удостоверяващи верността на отговорите.

Здравен статус
Самооценка на здравето
Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Един от най-съществените въпроси, които се задават, е „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ с петстепенна скала за отговор. Отнася се за оценката на здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.
По предварителни данни през 2019 г. най-голям е относителният дял на лицата на възраст 15 и повече години, които самоопределят здравето си като „добро“ (40.7%), следвани от отговорилите „много добро“ (29.2%) и „задоволително“ (20.9%). Като „лошо“ и „много лошо“ оценяват здравето си съответно 7.3 и 1.9%. В сравнение с данните от предходните две изследвания, проведени през 2008 и 2014 г., се наблюдава положителна тенденция на увеличение на дела на лицата, които определят здравето си като „много добро“ – с 5.7 процентни пункта (п.п.)

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на анкетираните лица. Мъжете по-често определят здравето си като „много добро“ и „добро“ (73.1%) в сравнение с жените (67.2%). С напредване на възрастта се увеличава делът на лицата, които оценяват здравето си като „лошо“ и „много лошо“.

По данни на Евростат от Изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) през 2019 г. 71.5% от мъжете и 67.2% от жените в държавите – членки на ЕС, определят здравето си като „много добро“ или „добро“. Най-висок е този дял за мъжете и жените в Ирландия – съответно 83.8 и 84.4%. Най-нисък е относителният дял на мъжете и жените с положителна самооценка на здравето си в Литва (51.9 и 42.5%) и Латвия (52.5 и 42.7%).

Хронични заболявания
С Европейското здравно интервю се изследва разпространението на определени от международен експертен екип групи хронични заболявания или здравни проблеми. При отговора на въпроса трябва да се има предвид дали заболяването, респ. здравният проблем, се е проявявал през последните 12 месеца, предхождащи интервюто. Въпросът към анкетираните лица е дали имат конкретно хронично заболяване, или здравен проблем, а не дали „страдат“ от него. В този смисъл се включват и случаите, при които анкетираното лице има заболяване, което се контролира с медикаменти (напр. високо кръвно налягане) и съответно не представлява проблем.
И през 2019 г. най-разпространеното хронично заболяване у нас от включените във въпросника е хипертонията – 29.7% от лицата на възраст над 15 години. Заболяването е по-разпространено сред жените (32.8%), отколкото сред мъжете (26.5%)

1. Разпространение на някои хронични заболявания сред лицата на възраст 15 и повече години през 2019 г. по заболявания и пол
На второ място сред наблюдаваните хронични заболявания и здравни проблеми са уврежданията, засягащи долната част на гърба или други хронични нарушения на гърба, посочени от 10.4% от лицата, като по-често те се срещат при жените (11.7%), отколкото при мъжете (8.9%).
Наличие на исхемична болест на сърцето или стенокардия през последните 12 месеца, предшестващи интервюто, декларират 5.8% от мъжете и 8.1% от жените на възраст 15 и повече години.
Диабетът е сред социалнозначимите заболявания, което оказва съществено влияние върху качеството на живот на лицата и често води до усложнения. По предварителни данни от проведеното Европейско здравно интервю през 2019 г. в България диабет имат 6.9% от населението на възраст 15 и повече години. Заболяването е разпространено сред 6.5% от мъжете и 7.3% от жените.
Наличие на артроза през 2019 г. декларират 5.8% от лицата, като заболяването е значително по-разпространено сред жените – 8.1%, отколкото сред мъжете – 3.3%.

Здравни грижи
Изследванията на здравното състояние на населението чрез интервю са източник на информация за характеризиране на лицата, които са ползвали медицински услуги по основни социално-демографски признаци.

Болнична помощ
Резултатите от Европейското здравно интервю показват, че през 2019 г. 9.0% от населението на възраст 15 и повече години са били на болнично лечение с престой едно денонощие или повече .
В болнични лечебни заведения като дневен пациент през 12-те месеца, предхождащи интервюто, са преминали 7.7% от населението на възраст 15 и повече години. Дневен пациент е лице, което е прието за болнично лечение (оформени са му документите) и е изписано от лечебното заведение в рамките на същия ден, например за извършване на някаква медицинска процедура – химиотерапия, диализа и т.н.

Извънболнична помощ
Европейското здравно интервю е източник на информация за обръщаемостта на лицата към избрани медицински специалисти. Включват се само посещенията и консултациите във връзка със здравните потребности на анкетираното лице, а не когато придружава дете, съпруг и т.н. Не се включват контактите с цел единствено уговаряне на час за посещение или контактите с медицинска сестра от името на общопрактикуващия лекар.
Данните показват, че сред лицата на възраст 15 и повече години през 2019 г. са се обърнали:
– към общопрактикуващия си лекар – 62.5% от населението;
– към лекар специалист – 27.2%, и
– към стоматолог или ортодонт – 41.0% .

2. Обръщаемост към медицински специалисти сред лицата на възраст 15 и повече години през 2019 г. по пол и възрастови групи

Разпределенията по пол показват, че жените са по-активни по отношение на консултациите си с тези медицински специалисти. С увеличаване на възрастта нараства и обръщаемостта към общопрактикуващи и лекари специалисти. Изключение прави обръщаемостта към стоматолог през последните 12 месеца, която след 65-годишна възраст значително намалява.

Профилактични мерки
Профилактичните мерки са сред основните предпоставки за подобряване на здравния статус на населението и намаляване на смъртността от някои заболявания. Оказват влияние на очакваната продължителност на живота и продължителността на живота в добро здраве и по тази причина в инструментариума на Европейското здравно интервю са включени въпроси относно приложението на избрани профилактични мерки.
Най-широко прилаганата профилактична мярка от включените в анкетната карта е измерването на кръвното налягане от специалист. На 54.9% от мъжете и 66.4% от жените то е измервано от медицински специалист през последните 12 месеца, предшестващи интервюто (табл. 3). Изследване на нивото на кръвната захар от медицински специалист през този период е направено на 48.0% от мъжете и 58.5% от жените, а на нивото на холестерола – съответно на 47.4 и 58.0% от мъжете и жените на възраст 15 и повече навършени години.

3. Приложение на профилактични мерки през последните 12 месеца, предхождащи интервюто, по пол

Здравни детерминанти (начин на живот)
Целта на въпросите, включени в този модул, е оценка на здравословните навици като част от индивидуалните действия за опазване и възстановяване на здравето.

Ръст и тегло, наднормено тегло
Наднорменото тегло е един от негативно влияещите фактори за разпространението на сърдечносъдови заболявания, диабет и други хронични заболявания. Информацията за ръста и теглото на лицата, която се събира чрез здравното интервю, позволява да бъде изчислен Индексът на телесна маса (ИТМ) , чрез който се дефинира относителният дял на хората с наднормено тегло или затлъстяване.
През 2019 г. с наднормено тегло, включително затлъстяване, са 62.8% от мъжете и 45.0% от жените на възраст 18 и повече години. С нормално тегло са 36.3% от мъжете и 51.2% от жените (табл. 4).

4. Структура на лицата на възраст 18 и повече години по ИТМ и пол през 2014 и 2019 година

За разпространението на наднорменото тегло определяща е възрастта на лицата. Съществени са разликите между мъжете и жените с наднормено тегло в младите възрасти – сред мъжете на възраст 18 – 24 години 33.8% са с наднормено тегло (вкл. затлъстяване), а сред младите жени този дял е почти три пъти по-нисък (11.3%). С увеличаване на възрастта намалява разликата между двата пола и при най-възрастното население на 65 и повече години разликата в относителните дялове на лицата с наднормено тегло е минимална (69.7% от мъжете и 65.5% от жените).

Тютюнопушене
Тютюнопушенето се сочи от специалистите като един от най-важните рискови фактори за разпространението на белодробни, някои онкологични и сърдечносъдови заболявания.
По предварителни данни от Европейското здравно интервю през 2019 г. броят на пушачите (пушещи ежедневно и понякога) на възраст над 15 навършени години в България се оценява на 2.06 млн. души (36.2%). Ежедневно пушат 29.1% от лицата, а 7.1% – понякога. В края на 2019 г. 45.9% от мъжете и 27.5% от жените са пушачи. Няма значителна разлика в относителните дялове на пушещите понякога мъже и жени, докато ежедневно пушещите мъже на възраст 15 и повече години са почти два пъти повече от жените в тази група. Не се наблюдават и съществени различия в разпространението на тютюнопушенето в страната – общо и по пол, в сравнение с 2014 година.

Най-големи са относителните дялове на пушачите сред мъжете и жените във възрастовите групи 25 – 44 и 45 – 64 години. С нарастване на възрастта се увеличава делът на непушачите и сред населението на възраст 65 и повече години 27.3% от мъжете и 9.2% от жените пушат

През последните години в европейските страни все по-популярни са електронните цигари и други сходни изпаряващи устройства, при които течността се превръща в аерозол (пара). Това не са тютюневи изделия и съгласно методологията на изследването употребата на тези продукти се изследва чрез отделен въпрос.
Предварителните данни показват, че през 2019 г. в България едва 2.0% от лицата на възраст 15 и повече години използват такива устройства (всеки ден или понякога). В момента не, но преди са използвали 5.6%

Консумация на алкохол
Друг рисков фактор по отношение на здравето е употребата на алкохол.
През годината, предшестваща изследването, 16.2% от мъжете и 42.0% от жените на възраст 15 и повече години нито веднъж не са употребявали алкохол. Поне веднъж месечно са употребявали алкохол 23.6% от мъжете и 22.3% от жените, а поне веднъж седмично, но не всеки ден – съответно 34.0 и 14.5%.
Всеки ден или почти всеки ден алкохол са употребявали 17.4% от мъжете и 3.6% от жените на възраст 15 и повече години.