Нормално пъпната връв съдържа 3 съда – 2 артерии и една пъпна вена. Обвита е от съединителна тъкан, наречена Вартонова пихтия. Нормалната пъпна връв при раждане е дълга около 50-60 см със около 40 спирални навивки. Дължината на пъпната връв няма зависимост от теглото на плода или плацентата и не може да бъде измерена преди раждането. Зависи, обаче от количеството околоплодна течност и движенията на плода

Най-честата аномалия на пъпната връв е единствената пъпна артерия. Среща се в около 1% от ражданията. Наблюдава се 3-4 пъти по-често при многолподна бременност. Няма тенденция за фамилност. Причините за това състояние не са достатъчно известни.

Предполага се, че се касае за:

Първична агенезия на липсващия съд; Вторична атрофия на нормално образуван съд.
Ултразвуковата находка е типична – на напречен срез се виждат само два съда. Пъпната връв губи характерния си усукан вид.

Какво е необходимо при установяване на единствена пъпна артерия?

  • Изключване на фетални структурни аномалии, в това число и сърдечни;
  • Кариотипиране на плода;
  • Серийно ултразвуково изследване за изключване на интраутеринна ретардация;
  • Прецизно мониториране в хода на раждането;
  • Изследване от неонатолог след раждането с оглед диагностицирането на пропуснати аномалии.

Може ли тази аномалия да бъде опасна за бебето?

Честотата на съпътстващите ЕПА фетални структурни аномалии е висока (21%). При плодовете от мъжки пол аномалиите са 3-4 пъти по-чести, отколкото при женските. Могат да бъдат засегнати сърдечносъдовата, централната нервна, храносмилателната, дихателната и отделителната система. Като и опорно-двигателният апарат. Освен това е повишен рискът от интраутеринна ретардация на плода, недоизносване, маргинално и ципесто прикрепване на пъпната връв. Има и случаи на плодове с хромозомни аномалии. Перинаталната детска смъртност е 20%, като 2/3 от нея се дължи на мъртвородените. ¾ от плодовете загиват антенатално (преди раждането).

 

В случая раждането може да се осъществи по нормален механизъм. Обаче, когато имаме съмнения за предлежание на пъпната връв, увита около шията на плода пъпна връв или ципесто прикрепване на пъпната връв (особено в областта на долния маточен сегмент) се препоръчва родоразрешение чрез цезарово сечение. Тези патологични отклонения на пъпната връв се диагностицират изключително трудно, като освен ултразвуково изследване от полза може да бъде и цветното доплерово изследване.

  • При установяване на предлежание на пъпната връв при бременни далеч от термин поведението е очаквателно. Находката се съчетава с неправилни предлежания на плода, хидрамнион, висок стоеж на предлежащата част и др.

Хематоми на пъпната връв

Могат да бъдат единични или множествени, а размерите им варират в широки граници. Представляват екстравазация (изливане) на кръв във Вартоновата пихтия. Образуват се в резултат от механична травма (при торзия, странгулация, притискане) на място, където съдовата стена е по-слаба или са последствие от инвазивни диагностични и терапевтични манипулации (кордоцентеза, интраутеринна трансфузия). Ултразвуковата находка е разнообразна. Големите по размер хематоми могат да нарушат фето-плацентарната циркулация и да доведат до фетален дистрес. Възможна е и руптура на хематома към амниотичната празнина с изкървяване на плода. Досега са съобщени само няколко случая на УЗ диагноза на това състояние.

NB! След всякакъв вид травма е необходима консултация с акушер-гинеколог и ултразвуково изследване на плода.

Има ли тумори на пъпната връв?

Да. Те могат да бъдат:

  • Кистични формации, произхождащи от остатъците на някои анатомични структури, които нормално претърпяват обратно развитие с напредването на бременността. Рядко проявяват тенденция към значително нарастване. Кистите на пъпната връв могат да се съчетават с малки дефекти на предната коремна стена. Затова е важно хистологичното им  изследване след раждането.
  • Хемангиоми на пъпната връв – произхождат от ендотелните клетки на съдовете на пъпната връв – артерии, вени, капиляри…. При ултразвуково изследване се вижда туморна маса с различен размер и неправилна форма.
  • При диагностициране на туморни образувания на пъпната връв се извършват серийни ултразвукови изследвания. Контролира се нарастването на формацията, развитието на фетална ретардация и неимунен хидропс. При доказана белодробна зрелост се препоръчва елективно предтерминно родоразрешение.
  • NB! Важно е провеждането на ултразвукови изследвания, скрининг за аномалии и фетална морфология при проследяването на бременността!

Особено важно е да се изследват инсерционните места на пъпната връв в плацентата и в плода. Изследването на пъпната връв по цялата ѝ дължина дава възможност да се изключат туморни образувания и възли (наличието на истински възел на пъпната връв и затягането му по време на раждането може да доведе до летален изход на плода).

 

Николов

View all posts

Add comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Николов

Най- нови