Лондон. Миналата седмица Франция наложи вечерен час в големите градове, Испания затвори барове и ресторанти, италианските лекари се оплакаха от нарастващ натиск върху болниците, а Чехия затвори училищата. Ангела Меркел предупреди за предстояща „катастрофа“ в Германия, а Великобритания се лашка между хаоса и кризата, пише британското издание The Times в материал, представен без редакторска намеса. В Източна Азия и Тихия океан нещата стоят съвсем различно. Икономическите, културните и спортните дейности се възстановяват в Китай, Япония, Южна Корея, Сингапур, Виетнам, Тайван и Тайланд. В Индонезия, Малайзия и Филипините честотата на заболеваемост все още е висока, но пикът е изгладен. Дори китайският град, където коронавирусът се появи за първи път през декември миналата година, преживява бързо възраждане. Миналата седмица членове на филхармоничния оркестър на Ухан се представиха на първия фестивал на класическата музика от януари. Женският футболен отбор на Ухан спечели националното първенство. Нов международен въздушен товарен маршрут свърза Ухан и етиопската столица Адис Абеба. Превърнатият в болница стадион се върна към първоначалното си предназначение и 7,5 хиляди фенове вече гледаха баскетболен мач там. Дали всичко това е просто пропаганда, целяща да смути Запада? Или Китай има повод за гордост за това, че се е избавил от вирус, който много малко европейски страни са способни да овладеят? Във всеки случай контрастът в реакциите повдига неудобни въпроси относно задаващите се перспективи за мъчителна зима в Европа. Какво направиха те, което ние не можахме? Вината за пандемията е на Китай и изобщо не е изненадващо, че той успя да се справи с вируса, защото това е комунистическа диктатура и хората правят каквото им се каже. По принцип така обикновено Западът обяснява какво се е случило. Междувременно Европа се озова във война със себе си заради целия този дебат дали карантината работи, дали си струва да се носят маски, да се отварят училища и да се затварят границите. „В източните страни властите имат голям авторитет“, отбелязва доктор Джилиан Танг, клинически вирусолог в Лестърския университет, работил в Хонконг и Сингапур. „Ако искат нещо от тях, голяма част от хората ще се подчинят“. В същото време на Запад „протестите и споровете са много по-чести“, посочва той. „Поради това въвеждането на всяка инструкция или стратегия е по-бавно и „демократичният“ подход позволява на вируса да се разпространява много по-бързо“. Но Тенг и други експерти смятат, че на разликата в резултатите в потискането на вирус влияят и други фактори, освен различните политически системи. Това не е първият път, когато някои нови смъртоносни вируси идват от Китай, така че останалите страни в региона бяха подготвени, според тях, за неизбежното. „Опитът от SARS [тежък остър респираторен синдром, който се появи за първи път в Китай през 2013 г.] повлия на скоростта, с която са взети мерки за овладяване на новия вирус“, счита професор Сиан Грифитс, британски експерт по здравеопазване; той оглавява британско правителствено изследване на SARS в Хонконг. След епидемията от SARS носенето на маски стана популярно в Азия. В Хонконг границите бяха незабавно затворени и бяха въведени задължителни тестове и карантина за влизащите. Всички, които са дали положителни тестове, са откарани в болници, а техните роднини и свързаните пътници са изпратени в хотели. На излизащите с отрицателен резултат се дават проследяващи гривни и те са наблюдавани „усърдно“, разказва Грифитс. „Сравнете това с карантинните мерки по британските летища“. Може ли да се има доверие на китайската статистика? „Населението на Обединеното кралство е 20 пъти по-малко от това на Китай“, отбелязва статия, публикувана наскоро в The Lancet. „Междувременно там има 5 пъти по-малко случаи на Covid-19 и почти 10 пъти по-малко смъртни случаи. Всичко това ни води до въпроса: как Китай успя да вземе под контрол пандемията?“ Малко експерти продължават да вярват, че Китай изопачава данните, независимо какво се е случило в много ранните дни в Ухан, когато Доналд Тръмп и други бяха убедени, че китайските служители са скрили първоначалното разпространение на болестта. От средата на август страната не е регистрирала нито една смърт и много малък брой нови случаи. „Втората вълна“, започнала в края на юли и се оказа само малка вълничка. Lancet изтъкна няколко фактора, които са помогнали на китайците, започвайки с техния опит в борбата с епидемии, сравнително малкия брой домове за възрастни и тяхната способност да увеличат бързо производството на лични предпазни средства. Карантината в Ухан продължи 76 дни, нямаше обществен транспорт и движението на населението беше „силно ограничено“, посочва The Lancet. „Десетки градове наложиха ограничения, които позволяват само на един член на семейството да напуска къщата на всеки няколко дни, за да купува провизии“. Ами съседите на Китай? Теорията, че диктатурите имат предимство в борбата с пандемия, ще се окаже несъстоятелна, ако разгледаме демократичните Южна Корея и Тайван, и още повече, ако се сетим за Нова Зеландия. Някои държави в Тихия океан обаче въведоха мерки, които малко западни страни се осмелиха дори да обмислят. Властите на Хонконг използваха суперкомпютър за проследяване на комуникациите и движенията. Едва ли много британци биха се зарадвали, ако Скотланд Ярд ги беше следял. Като цяло, докато „страните от Източна Азия приеха сериозно опасността от Covid-19 и реагираха незабавно, тези страни останаха бдителни поради продължаващите рискове [след SARS и MERS които се появиха за първи път през 2012 г.]. Когато се появи covid-19, те вече бяха частично готови за него“, казва Тенг. Той посочва още един фактор, който може да обясни разликата между Запада и Изтока. Азия е свикнала да се бори с вирусни респираторни заболявания, докато западната здравна система „е по-фокусирана върху лечението на неинфекциозни заболявания като диабет, хронични сърдечни, белодробни и бъбречни заболявания, деменция и рак. В случай на тези заболявания лекарите имат време да реагират по-бавно. Лекарите са отвикнали да работят с широкомащабни епидемии и не могат да определят момента, когато трябва бързи и комплексен отговор. Може да се каже, че почиват на старите си лаври“, продължава Тенг. Те забогатяват, докато ние обедняваме? Икономическото възстановяване е неравномерно, но в сравнение със суматохата в Западна Европа, ситуацията в Азия изглежда по-розова. Китай показва по-голям растеж от която и да е друга голяма икономика, въпреки че прогнозираният за тази година ръст от 1,9% е доста под нивото си от преди пандемията. През тази година във Великобритания се очаква свиване на икономиката от 10%. Международният валутен фонд пресметна, че цялостно световната икономика се смалява с 4,4%. Икономиката на Виетнам е много по-скромна, но също така преживява положителна динамика. В тази връзка той ще изпревари китайците, тази година ръстът му ще бъде 2,7%, а догодина ще бъде 7,2%. През септември, след седем месеца рецесия, износът на Южна Корея започна да се възстановява. Икономиката на Тайланд е зависима от туризма, така че той пострада значително, въпреки че страната сега започва постепенно да отваря границите си. Този месец Пукет ще бъде домакин на първия международен полет от – и това е неизбежно – Китай. Япония също се опитва да укрепи своя туристически сектор и обмисля да премахне задължителната двуседмична карантина за бизнес пътувания. Втората вълна започна да намалява и страната провежда експеримент с бейзбол – с надеждата, че отложените олимпийски игри все пак ще се проведат през 2021 година. Този месец повече от 25 хиляди запалянковци ще влязат на 34-хилядния стадион Йокохама, за да гледат три бейзболни мача. Централизираното вземане на решения и послушното население допринесоха за нарастващото разделение между Запада и Изтока за потискането на пандемията. Междувременно експертите не се съмняват, че Западът би могъл да се справи по-добре. „Сега имаме резултатите от няколко проучвания, използващи различни модели. Установихме, че ако някои западни страни са въвели карантина поне седмица по-рано, ефектът щеше да бъде поразителен“, казва професор Мартин Маккий от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Превод и редакция: Иван Христов

Източник: http://www.focus-news.net//

naturalbg

View all posts

Add comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *