София. Към 31 декември 2020 г. в страната функционират 342 заведения за болнична помощ с 54 216 легла, от които 320 болници с 51 991 легла. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с предходната година лечебните заведения за болнична помощ се увеличават с едно, а леглата в тях – с 219, или с 0.4%. Заведенията за извънболнична помощ са 2 098 с 1 296 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 149 с 1 935 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2020 г. многопрофилните болници са 183 с 38 256 легла, или в 57.2% от болниците е съсредоточен 73.6% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници – от 23 до 1 540. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла – 41.0%. До 99 легла има в 37.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения.

Към 31 декември 2020 г. специализираните болници са 137 с 13 735 легла. Разпределението им по видове е следното:
– за активно лечение – 74 с 4 415 легла;
– за продължително лечение – една със 145 легла;
– за продължително лечение и рехабилитация – 16 с 1 978 легла;
– за рехабилитация – 34 с 5 083 легла;
– държавни психиатрични болници – 12 с 2 114 легла.

Съгласно методологическите изисквания и прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2020 г. те са:
– центрове за кожно-венерически заболявания – 3 заведения с 30 легла;
– комплексни онкологични центрове – 7 с 1 185 легла;
– центрове за психично здраве – 12 с 1 010 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2020 г. е 783.9 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2019 г. се увеличава със 7.1 пункта (776.8).
Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 040.4 на 100 000 души от населението), Плевен (1 015.3) и Пловдив (1 011.0), а най-ниски са в областите Перник (371.2), Ямбол (388.0) и Видин (412.5).

Към 31.12.2020 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 098 с 1 296 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 0.9%, а броят на леглата в тях – с 6.0%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2020 г. тези заведения са 149 с 1 935 легла, като най-голям е броят на хосписите – 48 с 1 220 легла. В сравнение с 2019 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се увеличава с 1.1% поради увеличения брой легла в хосписи.

Медицински персонал
В края на 2020 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 312, като 6 454 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 676, от които 29 160 медицински сестри и 3 251 акушерки.

– В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 054 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са
26 589, от които 18 701 медицински сестри.
– В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 502 лекари и 6 905 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 795) и лекари по дентална медицина (6 454), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 913) и в диагностично-консултативни центрове (1 383).
– В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2020 г. на основен трудов договор работят 2 161 лекари и 369 лекари по дентална медицина.

Практикуващи лекари по пол и възраст
Към 31.12.2020 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
– мъже – 13 158 (44.3%), жени – 16 559 (55.7%);
– най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 – 64 години – 10 442, или 35.1%;
– младите практикуващи лекари – на възраст до 35 години, са 4 589, или 15.4%, а най-възрастните (на 65 и повече години) – 5 299, или 17.8%.

Лекари по специалности
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите – 4 015, или 13.5% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология – 6.2%, акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лечение – 5.6%, хирургия – 5.1%, и нервни болести – 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2.0%), а инфекциозни болести – 233 (0.8%).

Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина
Осигуреността с лекари в края на 2020 г. общо за страната е 43.0 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 10.6. В сравнение с 2019 г. осигуреността с лекари се увеличава незначително (42.6 на 10 000 души от населението), а осигуреността с лекари по дентална медицина остава непроменена.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24.3 до 63.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (63.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.5), Пловдив (51.8) и Варна (50.9). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.3 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Ямбол (27.3).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.1 на 10 000 души), Видин (6.9) и Кюстендил (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.2) и Разград (4.4).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.1), Варна (13.1) и Смолян (12.1). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.4), Търговище (5.5), Разград (5.6) и Силистра (6.0 на 10 000 души от населението).

© 2021 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция “Фокус”!

Източник: http://www.focus-news.net//

naturalbg

View all posts

Add comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

naturalbg

Най- нови