През зимата организмът е по-уязвим към различни респираторни инфекции. Но неразположенията през зимните месеци биха могли да бъдат и от по-широк характер, особено ако страдате от хронично заболяване.

Зимата може да бъде и предизвикателство за астматиците, тъй като студеният въздух може да провокира спазми на бронхиалните пътища и да води до обостряне на иначе добре контролирана астма. Освен това проблемът се задълбочава при наслагване на бактериална или вирусна инфекция, които са много по-чести през зимните месеци.

Възпалителните процеси в синусите също се характеризират с по-висока честота през зимата. Хроничните синуити, които до този момент не са причинявали дискомфорт, също могат да „напомнят“ за себе си през студеното време.

Друго заболяване, което може да се обостр през зимните месеци е захарният диабет. Причината е, че нивата на кръвната захар изменят стойностите си, поради което специалистите препоръчват дозите на медикаментите за понижаване на стойностите ѝ да се регулират, според сезона. Освен това през зимата хората са по-малко активни, спортуват по-малко, а за пациенти с диабет движението е от особено значение.

При диабетиците кръвоносните съдове са увредени от повишеното количество на кръвна захар в кръвта. Но през студените месеци техният лумен допълнително се стеснява и съответно оросяването на крайниците силно се затруднява.

Хроничните ставни заболявания също напомнят за себе си през зимния сезон. Въпреки малкото научни доказателства за това, че студеното време влошава състоянието на хората страдащи от артрит, много от тях споделят, че техните стави са като барометър за лошото време. Намалената активност както и рискът от настинки и грип могат да направят болките и неразположенията по-силно изразени.

Според специалисти болката в ставите през зимата по-скоро е провокирана от някои други фактори като характерното за сезона обездвижване и депресивните усещания, които я изострят.

Препоръчително е да се търсят начини за компенсиране на ограниченото движение в ежедневието.

Сърдечносъдовите заболявания се изострят също през зимния сезон. Те се повлияват от разликата между температурата навън и тази в затворените помещения, която в най-студените дни може да надмине 30 градуса. В такива дни тези пациенти често изпитват главоболие, резки “скокове” на кръвното и “прескачане” на сърцето – т. нар. екстрасистоли.

Студът освен това свива кръвоносните съдове – вазоконстрикция. При вазоспазъм, т.е. стесняване на кръвоносния съд, налягането се повишава и става предпоставка за възникване на хипертонични кризи.
През зимата се повишава и рискът от инфаркти и инсулти, тъй като при стеснени кръвоносни съдове опасността от запушването им с тромби е по-висок. Изострят се и т.нар. пороци, свързани с недоброто функциониране на сърдечните клапи.

Лекарите съветват хората с подобни проблеми задължително да пият предписаните им по схема антиагреганти, както и т. нар. вазодилататори. Това са медикаменти, благодарение на които съдовете се разширяват. Те помагат и подобряване на оросяването и стимулират кръвния поток. На пациентите, чието състояние е по-сериозно, се препоръчва да ограничават излизането в студеното време. Ако все пак това се налага, трябва да се избират обедните часове. Задължителни са топлите обувки, шапката, шалът и ръкавиците.

Студът може да доведе и до алергични прояви, в случай че е налцие т. нар. студова алергия или уртикария. Характеризира се с кожни обриви, изтръпвания, сърбежи и зачервяване на кожата.

Възпалителните промени по пикочните пътища също зачестяват. Най-честата причина е преохлаждането, но значение има още редуциране приема на течности, както и отслабването на имунитета.
Източник: puls.bg

Николов

View all posts

Add comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Николов

Най- нови