Причинителят на Лаймсаката болест (или лаймска борелиоза)е спирохетата Borrelia burgdurferi(Bb). С нея се заразяваме при ухапване от кърлеж. Това е най-честото заболяване, пренасяно от кърлежи, като България се явява ендемичен район. Основен вектор(преносител) на борелиите са пасищните кърлежи, Ixodes, за Европа Ixodes ricinus.

Кърлежите по време на жизнения си цикъл преминават през 3 фази – ларва, нимфа и имаго (възрастна форма), като през всяка фаза смучат кръв еднократно. Развиват се добре в широколистни гори с богата нискостеблена и тревиста растителност. Основния резервоар за ларвите и нимфите са мишевидни гризачи и дребни бозайници, а за възрастните форми – по-едри животни (елени). Нимфите са определящи за предаване на инфекцията поради малките им размери-максимално съизмерими с главата на топлийка.

В нашия климатичен пояс, се наблюдава пролетно-лятна сезонност, с първи пик от май до август. През септември се очаква втори по-малък пик. Могат да бъдат засегнати всички възрастови групи, като се наблюдава най-висока честота сред децата между 5 и 9-годишна възраст и възрастни между 45 и 54.

По време на ухапването се отделят обезболяващи и противовъзпалителни вещества, ето защо обикновено е то е безболезнено и пострадалите нямат спомен кога се е случило. Но за предаването на борелиите в гостоприемника е необходимо да изминат минимум 36 часа.

Каква е клиничната картина?

Наблюдават се 3 фази в хода на протичане, ако заболяването не бъде лекувано:

  • I-ранна локализирана форма. Появява се след инкубационен период от 1 до 3 седмици и е с различна продължителност. Характерна е появата на типичен обрив, наричан еритема мигранс. Първоначално се появява еритемна папула, която нараства във времето, до широк еритемен пръстен с ясно отграничени ръбове. С времето диаметъра се увеличава(мигрира с около 3 см. на ден), като успоредно е възможно центъра да избледнее, оформят се концентрични розово-червени пръстени. Обикновено липсват локални оплаквания (сърбеж, парене, болка), може да е съпроводено с грипоподобни оплаквания.
  • II–ранна дисеминирана форма. Среща се по-рядко, появява се около 3-10 седмици след кърлежовото ухапване. За нея е характерно: Кожно засягане-с множествени еритеми, с по-малки рамери, наподобяващи първичната еритема, които не нарастават. Нервно засягане-след около 4 седмици от ухапването се появяват краниален неврит, моторна или сетивна радикулопатия, засягане на черепно-мозъчни нерви(най-често на лицевия нерв), асептичен менингит. Сърдечно засягане – АV–блок, мио- или перикардит, с краткотрайно протичане.
  • III–късна (персистираща) лаймска борелиоза. Наблюдава се рядко, при нелекувани пациенти като се появява от 2 до 12 месеца след ухапването. Изявява се с рецидивиращ артрит–моно/олигоартрит, най-често засяга коленните стави. Кожно засягане-хроничен атрофичен акродерматит и рядко борелиозен лимфоцитом (синкаво-червено неболезнено възелче по ушните миди при децата). Неврологично засягане-прогресиращ енцефаломиелит и периферна невропатия

Как се поставя диагнозата?

Важни са клиничните данни за типичен обрив и анамнеза за кърлежово ухапване.
Потвърждаването на заболяването в ежедневната практика се основава на серологични изследвания, като се взима кръвна проба и се отделя серум. Използва се двустъпален метод за диагностика-(1) първоначално се прилагат имунофлуоресцентен (IFA) и имуноензимен(ELISA) метод, (2) след което положителните резултати се потвържадават с имуноблот(Western immunoblot). За потвърждение на ранните форми се изследват IgM и IgG, а за късна лаймска борелиоза е достатъчно да се изследват само IgG.

Какво е лечението?При ранната локализирана форма, за деца над 8 годишна възраст се провежда лечение с Доксициклин. При по-малките деца се назначава-Амоксицлин, с алтернатива Цефуроксим, при алергични пациенти. Лечението на еритема мигранс обикновено е достатъчно. Изключително рядко се наблюдават късни форми при лекувани пациенти.По отношение на ранната дисеминирана форма с прояви от множествени еритеми, както и при неусложнения артрит, някои специалисти препоръчват перорално лечение. Всички останали форми на дисеминирата ранна и късната борелиоза се лекуват с парентерални антибиотични средтства, със съответно продължителни схеми на приложение.

Библиография:
1. Red Book Atlas of pediatric infectious diseases; C.Baker, MD, FAAP
2. Nelson textbook of pediatric 20th edition; Robert M.Kliegman, MD